Без заглавие
Лунапаркът агонизира.
Не се завърта огромното виенско колело.
И бляскавите светлини ги няма.
Оглеждам се в счупено стъкло.
Заключен е смехът ми в залата за ужаси.
Заключена е там кръвта на залеза.
Под ключ са чувствата. Не ни вълнува,
когато любовта я няма.
Поклаща вятърът кабинките самотни,
шептейки някакво си заклинание,
руши със сила шатрите актьорски,
в които своите лъжи сме хранили.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
