iren5 (Ирен)
1110 6267
2 февр. 2021 г., 10:14

Без заглавие 

  Поэзия » Другая
569 1 7

Лунапаркът агонизира.

Не се завърта огромното виенско колело.

И бляскавите светлини ги няма.

Оглеждам се в счупено стъкло.

Заключен е смехът ми в залата за ужаси.

Заключена е там кръвта на залеза.

Под ключ са чувствата. Не ни вълнува,

когато любовта я няма.

Поклаща вятърът кабинките самотни,

шептейки някакво си заклинание,

руши със сила шатрите актьорски,

в които своите лъжи сме хранили.

© Ирен Все права защищены

Свързани произведения
Без заглавие
iren5 (Ирен) iren5
Коллажи » Фэнтези
Без заглавие
  976  6 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Скитница, ИнаКалина, ние май още се вълнуваме.
  • кръвта на залеза... Не ни вълнува,
    когато любовта я няма.
  • Много е интересно!
    "Под ключ са чувствата. Не ни вълнува,
    когато любовта я няма."
    Хареса ми!
  • Привет, Ив. Това им е хубаво на този род сайтове, че не знаеш кой или какво ще се окаже поредната муза за стихотворение, колаж или разказ. А оптимизмът поне при мен винаги е на линия. Понякога лирическите леко "залитат" , ама да ти кажа май дори те просто се правят на интересни. Нали нямало добри щастливи поети, та ...
  • Лунапарковете вече не са това, което бяха, Гедеон.
    ... руши със сила шатрите актьорски,
    в които своите лъжи сме хранили,
    съз захарен памук,
    памукът щом ни свърши - ги забравяме
    и тръгваме на път...

    Благоздаря, Дени, Генек
  • Хареса ми.
  • Интересно, Ирен!
Предложения
: ??:??