2.02.2021 г., 10:14 ч.

Без заглавие 

  Поезия » Друга
694 1 7
Лунапаркът агонизира.
Не се завърта огромното виенско колело.
И бляскавите светлини ги няма.
Оглеждам се в счупено стъкло.
Заключен е смехът ми в залата за ужаси.
Заключена е там кръвта на залеза.
Под ключ са чувствата. Не ни вълнува,
когато любовта я няма.
Поклаща вятърът кабинките самотни,
шептейки някакво си заклинание,
руши със сила шатрите актьорски,
в които своите лъжи сме хранили.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

  1081 
Предложения
: ??:??