Без заглавие

Поезия » Друга

930 1 7

Лунапаркът агонизира.

Не се завърта огромното виенско колело.

И бляскавите светлини ги няма.

Оглеждам се в счупено стъкло.

Заключен е смехът ми в залата за ужаси.

Заключена е там кръвта на залеза.

Под ключ са чувствата. Не ни вълнува,

когато любовта я няма.

Поклаща вятърът кабинките самотни,

шептейки някакво си заклинание,

руши със сила шатрите актьорски,

в които своите лъжи сме хранили.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

iren5 (Ирен)

Скитница, ИнаКалина, ние май още се вълнуваме.

2021-02-02T18:00:00+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

кръвта на залеза... Не ни вълнува,
когато любовта я няма.

2021-02-02T17:16:33+02:00
Скитницa

Много е интересно!
"Под ключ са чувствата. Не ни вълнува,
когато любовта я няма."
Хареса ми!

2021-02-02T17:08:05+02:00
iren5 (Ирен)

Привет, Ив. Това им е хубаво на този род сайтове, че не знаеш кой или какво ще се окаже поредната муза за стихотворение, колаж или разказ. А оптимизмът поне при мен винаги е на линия. Понякога лирическите леко "залитат" , ама да ти кажа май дори те просто се правят на интересни. Нали нямало добри щастливи поети, та ...

2021-02-02T12:25:28+02:00
iren5 (Ирен)

Лунапарковете вече не са това, което бяха, Гедеон.
... руши със сила шатрите актьорски,
в които своите лъжи сме хранили,
съз захарен памук,
памукът щом ни свърши - ги забравяме
и тръгваме на път...

Благоздаря, Дени, Генек

2021-02-02T11:58:05+02:00