Без заглавие

Poetry » Other

932 1 7

Лунапаркът агонизира.

Не се завърта огромното виенско колело.

И бляскавите светлини ги няма.

Оглеждам се в счупено стъкло.

Заключен е смехът ми в залата за ужаси.

Заключена е там кръвта на залеза.

Под ключ са чувствата. Не ни вълнува,

когато любовта я няма.

Поклаща вятърът кабинките самотни,

шептейки някакво си заклинание,

руши със сила шатрите актьорски,

в които своите лъжи сме хранили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iren5 (Ирен)

Скитница, ИнаКалина, ние май още се вълнуваме.

2021-02-02T18:00:00+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

кръвта на залеза... Не ни вълнува,
когато любовта я няма.

2021-02-02T17:16:33+02:00
Скитницa

Много е интересно!
"Под ключ са чувствата. Не ни вълнува,
когато любовта я няма."
Хареса ми!

2021-02-02T17:08:05+02:00
iren5 (Ирен)

Привет, Ив. Това им е хубаво на този род сайтове, че не знаеш кой или какво ще се окаже поредната муза за стихотворение, колаж или разказ. А оптимизмът поне при мен винаги е на линия. Понякога лирическите леко "залитат" , ама да ти кажа май дори те просто се правят на интересни. Нали нямало добри щастливи поети, та ...

2021-02-02T12:25:28+02:00
iren5 (Ирен)

Лунапарковете вече не са това, което бяха, Гедеон.
... руши със сила шатрите актьорски,
в които своите лъжи сме хранили,
съз захарен памук,
памукът щом ни свърши - ги забравяме
и тръгваме на път...

Благоздаря, Дени, Генек

2021-02-02T11:58:05+02:00