1 jul 2014, 20:55  

Прах 

  Poesía » De amor
1027 1 30
Не ме очаквай.
Пътят ми се свлече –
по сипея. Отнесе го дъждът.
И всеки миг оставам по-далече –
(тук аз съм низината, ти - върхът).
По думите ти стъпвах –
речни камъни.
Подхлъзвах се и падах.
Но вървях.
До онзи сипей –
първата измама.
И камъните станаха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??