2 dic 2008, 20:31

C`est La Vie.

1K 0 1
 

Вълна.

Затишие.

Проблясък.

След тях -

необуздани ревове.

И всеки ужасяващ крясък

напомня: "Дивото зове!"

 

Звезда.

Съзвездие.

Планета.

Планетата на мойте стихове;

Убежище и пристан за поета

и злато, от което да кове.

 

Епоха.

Век.

И нова ера,

в която визуалното владее.

Живеем

с непрестанната химера,

че само с техника ще оцелеем.

 

Врата.

Но стълбата към нея

е стръмна и висока

и уви,

едва ли даже аз ще доживея

да я отворя.

Тъй, де...

C`est La Vie.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но, всъщност това е много хубаво, и толкова ритмично... Защо не е забелязано, интересно?

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...