2 dic 2008, 20:31

C`est La Vie.

1K 0 1
 

Вълна.

Затишие.

Проблясък.

След тях -

необуздани ревове.

И всеки ужасяващ крясък

напомня: "Дивото зове!"

 

Звезда.

Съзвездие.

Планета.

Планетата на мойте стихове;

Убежище и пристан за поета

и злато, от което да кове.

 

Епоха.

Век.

И нова ера,

в която визуалното владее.

Живеем

с непрестанната химера,

че само с техника ще оцелеем.

 

Врата.

Но стълбата към нея

е стръмна и висока

и уви,

едва ли даже аз ще доживея

да я отворя.

Тъй, де...

C`est La Vie.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но, всъщност това е много хубаво, и толкова ритмично... Защо не е забелязано, интересно?

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...