C`est La Vie.
Вълна.
Затишие.
Проблясък.
След тях -
необуздани ревове.
И всеки ужасяващ крясък
напомня: "Дивото зове!"
Звезда.
Съзвездие.
Планета.
Планетата на мойте стихове;
Убежище и пристан за поета
и злато, от което да кове.
Епоха.
Век.
И нова ера,
в която визуалното владее.
Живеем
с непрестанната химера,
че само с техника ще оцелеем.
Врата.
Но стълбата към нея
е стръмна и висока
и уви,
едва ли даже аз ще доживея
да я отворя.
Тъй, де...
C`est La Vie.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
