Вълна.
Затишие.
Проблясък.
След тях -
необуздани ревове.
И всеки ужасяващ крясък
напомня: "Дивото зове!"
Звезда.
Съзвездие.
Планета.
Планетата на мойте стихове;
Убежище и пристан за поета
и злато, от което да кове.
Епоха.
Век.
И нова ера,
в която визуалното владее.
Живеем
с непрестанната химера,
че само с техника ще оцелеем.
Врата.
Но стълбата към нея
е стръмна и висока
и уви,
едва ли даже аз ще доживея
да я отворя.
Тъй, де...
C`est La Vie.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
