2 дек. 2008 г., 20:31

C`est La Vie. 

  Поэзия » Философская
676 0 1
 

Вълна.

Затишие.

Проблясък.

След тях -

необуздани ревове.

И всеки ужасяващ крясък

напомня: "Дивото зове!"

 

Звезда.

Съзвездие.

Планета.

Планетата на мойте стихове;

Убежище и пристан за поета

и злато, от което да кове.

 

Епоха.

Век.

И нова ера,

в която визуалното владее.

Живеем

с непрестанната химера,

че само с техника ще оцелеем.

 

Врата.

Но стълбата към нея

е стръмна и висока

и уви,

едва ли даже аз ще доживея

да я отворя.

Тъй, де...

C`est La Vie.

 

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Но, всъщност това е много хубаво, и толкова ритмично... Защо не е забелязано, интересно?
Предложения
: ??:??