И ето я - разцъфнала черешата,
сияйна някак, кичеста и волна,
разтворила пореден път цветчетата,
тъй бяла и уханна. Доброволно -
очакваща да приюти пак птиците,
ала е рано още да ги скрие,
сред чепките червени и в къдриците –
зелени листи. Трябва дъжд да пие.
Стоеше да поема гордо капките,
а сетне слънчеви лъчи в нюанси.
Докосвания от пчелите, жадните,
развихрили се в буйните си танци. ...