Черешата
И ето я - разцъфнала черешата,
сияйна някак, кичеста и волна,
разтворила пореден път цветчетата,
тъй бяла и уханна. Доброволно -
очакваща да приюти пак птиците,
ала е рано още да ги скрие,
сред чепките червени и в къдриците –
зелени листи. Трябва дъжд да пие.
Стоеше да поема гордо капките,
а сетне слънчеви лъчи в нюанси.
Докосвания от пчелите, жадните,
развихрили се в буйните си танци.
Като мома за сватбата мечтала,
свенлива, но изпълнена със страсти.
Окичена с гирлянди, с перли цяла,
април й даде пролетно причастие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
