24 feb 2010, 19:11

Човек лесно живее

  Poesía
751 0 13

Ако човек прости на своите  страхове

Ако човек освободи се от всички бесове

На чувството си за вина ако прости

Ако гнева в себе си

Го укроти

От злобата ако се освободи

От обидата    ако не го боли

От ревност ако оздравее

Човек тогава лесно ще живее

Ако може първо да обича

А не думи празни да изрича

Ако може прошка да дава

Ако може любов да раздава

Ако може за добро да копнее

Ако му стиска и ако смее

Човек тогава лесно живее

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мили думи КРЪСТИНА,БЛАГОДАРЯ !!!Така е ЖУЛЛИ!УСМИВКИ ЗА ВАС!!!
  • така е
  • "Човек тогава лесно живее"
    .............................................
    Да, така е, стихът ти съдържа много ценно
    и актуално послание! Пожелавам да се сбъдне!
    Оригинален и много актуален стих!
    Поздрави за мъдрия поет! (6)
    БЪДИ!
  • ПОЗДРАВИ за теб ВИКТОР,БОРКО незнам какъв съм ,но се усмихвам когато спрете на моята гара,ами приятно е някяк си.ПОЗДРАВ и за теб ДЖЕЙНИ.Така е Светлината на някои не им понася.От мен СВЕТЛИНА И ТОПЛИНКА ЗА ВАС!!!
  • Колко си прав!
    Колко хора говорят за любов и прошка, а злобата ги човърка, като рана...
    Колко хора са подвласни на бесовете в себе си, обиждат и гневят се...и това е защото не им стиска, да разтворят душите и сърцата си, да не би някой да надзърне там.
    Колко си прав!
    Поздравления, приятел!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...