Ако човек прости на своите страхове
Ако човек освободи се от всички бесове
На чувството си за вина ако прости
Ако гнева в себе си
Го укроти
От злобата ако се освободи
От обидата ако не го боли
От ревност ако оздравее
Човек тогава лесно ще живее
Ако може първо да обича
А не думи празни да изрича
Ако може прошка да дава
Ако може любов да раздава
Ако може за добро да копнее
Ако му стиска и ако смее
Човек тогава лесно живее
© Любомир Деничин All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
