3 ene 2010, 21:28

Да избягаш от съдбата

1.3K 0 11
Съдбата -
 гостенка неканена,
приемам роболепно,
с неохота.
Твърдо,
със ръка стоманена
поема руля на живота.
Предлага
дестинации нечувани
по черни пътища
и по баири,
с клоуни ме среща
 нарисувани -
изкуствени лица
от панаири.
Примката
 безмилостно затяга,
увита здраво на врата ми.
От нея
искам да избягам...
дотегна ми безкрайно,
до безумие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всяка дестинация,колкото и дълга и сложна да е, се състои от един-единствен момент: тогава, когато човек винаги знае кой е и какво иска от живота.
  • За много години, Валка!
    Всичко, което ни очаква, трябва да бъде достойно посрещнато. Вземай руля в своите ръце и плавай смело, усмихнато момиче!)))
  • С вяра и любов можеме да я укротиме и да я накараме да ни слуша!
    Поздравления за стиха!
    Усмихнат да е денят ти!
  • Благодаря ви приятели!
    Мисля, че всеки сам моделира съдбата си, а тя дава само насоката, която също може да се променя - от Личностите, както казва един приятел.
  • Поздравления!Хареса ми стиха ти!Може би винаги имаме два избора - съдбата ни ги предоставя, ние решаваме по кой път да тръгнем!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...