Jan 3, 2010, 9:28 PM

Да избягаш от съдбата

1.2K 0 11
Съдбата -
 гостенка неканена,
приемам роболепно,
с неохота.
Твърдо,
със ръка стоманена
поема руля на живота.
Предлага
дестинации нечувани
по черни пътища
и по баири,
с клоуни ме среща
 нарисувани -
изкуствени лица
от панаири.
Примката
 безмилостно затяга,
увита здраво на врата ми.
От нея
искам да избягам...
дотегна ми безкрайно,
до безумие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всяка дестинация,колкото и дълга и сложна да е, се състои от един-единствен момент: тогава, когато човек винаги знае кой е и какво иска от живота.
  • За много години, Валка!
    Всичко, което ни очаква, трябва да бъде достойно посрещнато. Вземай руля в своите ръце и плавай смело, усмихнато момиче!)))
  • С вяра и любов можеме да я укротиме и да я накараме да ни слуша!
    Поздравления за стиха!
    Усмихнат да е денят ти!
  • Благодаря ви приятели!
    Мисля, че всеки сам моделира съдбата си, а тя дава само насоката, която също може да се променя - от Личностите, както казва един приятел.
  • Поздравления!Хареса ми стиха ти!Може би винаги имаме два избора - съдбата ни ги предоставя, ние решаваме по кой път да тръгнем!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....