Да избягаш от съдбата

Поезия » Философска

1.3K 0 11

Съдбата -
гостенка неканена,
приемам роболепно,
с неохота.
Твърдо,
със ръка стоманена
поема руля на живота.
Предлага
дестинации нечувани
по черни пътища
и по баири,
с клоуни ме среща
нарисувани -
изкуствени лица
от панаири.
Примката
безмилостно затяга,
увита здраво на врата ми.
От нея
искам да избягам...
дотегна ми безкрайно,
до безумие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

YAVOR_A_STEFANOV (Явор Стефанов)

Всяка дестинация,колкото и дълга и сложна да е, се състои от един-единствен момент: тогава, когато човек винаги знае кой е и какво иска от живота.

2010-01-09T12:56:56+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

За много години, Валка!
Всичко, което ни очаква, трябва да бъде достойно посрещнато. Вземай руля в своите ръце и плавай смело, усмихнато момиче!)))

2010-01-06T10:48:09+02:00
VesiP (Веселка Пенова)

С вяра и любов можеме да я укротиме и да я накараме да ни слуша!
Поздравления за стиха!
Усмихнат да е денят ти!

2010-01-05T13:29:34+02:00
smile1 (Валка)

Благодаря ви приятели!
Мисля, че всеки сам моделира съдбата си, а тя дава само насоката, която също може да се променя - от Личностите, както казва един приятел.

2010-01-05T13:20:49+02:00
Сиджи (Ваня)

Поздравления!Хареса ми стиха ти!Може би винаги имаме два избора - съдбата ни ги предоставя, ние решаваме по кой път да тръгнем!

2010-01-05T09:47:19+02:00