Да избягаш от съдбата
гостенка неканена,
приемам роболепно,
с неохота.
Твърдо,
със ръка стоманена
поема руля на живота.
Предлага
дестинации нечувани
по черни пътища
и по баири,
с клоуни ме среща
нарисувани -
изкуствени лица
от панаири.
Примката
безмилостно затяга,
увита здраво на врата ми.
От нея
искам да избягам...
дотегна ми безкрайно,
до безумие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
)))