25 dic 2008, 20:06

Да изтрия следите не мога 

  Poesía » De amor
1033 0 12

 

Да изтрия следите не мога -

вече станаха път зад гърба ни.

Всички сълзи и болка за сбогом

се превръщат в прегръдки и думи.

Самотата отвътре напира

да пропука стъклата сферични

и разбирам - едва се побирам

от отдавна (пораснах) в очите ти.

... Да изтрия следите не мога -

отпечатъци парят в дълбокото.

Огледално застанали - молим се

да се върнем обратно към спомена,

но не мога да тръгна назад.

Виж, вратата пред мен се отваря.

Да застана ли с гръб към света,

за да бъда до тебе - невярна?

Колко нощи завързвах дъха си

до стените на будната стая,

а луните боляха и съскаха,

и крещяха... дали ще узнаеш?

И ръцете прегръщаха силно

да забравят, че търсят небета.

Натежа ми земята. От имане.

Закърняха без въздух хрилете ми.

... Да изтрия следите не мога.

В моя малък аквариум с длани

търсиш ме като риба по дъното.

Но съм водна и няма да хванеш

водопада, когато се пръсна

и когато потичам през тебе...

Няма как наобратно да тръгна.

Само мокро остава след мен...

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Колко нощи завързвах дъха си
    до стените на будната стая,
    а луните боляха и съскаха,
    и крещяха... дали ще узнаеш"


    "Но съм водна и няма да хванеш
    водопада, когато се пръсна"

    Необятна поезия!

    п.п Само констатирам, колко много губят тези, които не са се спряли тук, а просто са отминали...
    Пълна мистерия?!


  • Великолепно!!!
  • Много ми хареса,чудесен стих,с чудесен финал.
  • !!!
    Прекрасен!
  • Хубаво! И нежно! Честита Коледа!
  • "Колко нощи завързвах дъха си

    до стените на будната стая,

    а луните боляха и съскаха,

    и крещяха... дали ще узнаеш?

    И ръцете прегръщаха силно

    да забравят, че търсят небета."

    Страхотно стихотворение!!!
    Браво!
    Весели празници!Много здраве и любов!
  • Да застана ли с гръб към света,
    за да бъда до тебе - невярна?
    Колко нощи завързвах дъха си
    до стените на будната стая,
    а луните боляха и съскаха,
    и крещяха... дали ще узнаеш?

    !!!
  • прекрасно...
    казано и написано блестящо...с обич, Инна.
  • Хубава е поезията ти!
  • Браво!!!
  • И друго остава след теб... едно такова чувство на удовлетвореност
    Знаеш си
  • Страшно ми хареса!!!Поздрави!
Propuestas
: ??:??