Да изтрия следите не мога
Да изтрия следите не мога -
вече станаха път зад гърба ни.
Всички сълзи и болка за сбогом
се превръщат в прегръдки и думи.
Самотата отвътре напира
да пропука стъклата сферични
и разбирам - едва се побирам
от отдавна (пораснах) в очите ти.
... Да изтрия следите не мога -
отпечатъци парят в дълбокото.
Огледално застанали - молим се
да се върнем обратно към спомена,
но не мога да тръгна назад.
Виж, вратата пред мен се отваря.
Да застана ли с гръб към света,
за да бъда до тебе - невярна?
Колко нощи завързвах дъха си
до стените на будната стая,
а луните боляха и съскаха,
и крещяха... дали ще узнаеш?
И ръцете прегръщаха силно
да забравят, че търсят небета.
Натежа ми земята. От имане.
Закърняха без въздух хрилете ми.
... Да изтрия следите не мога.
В моя малък аквариум с длани
търсиш ме като риба по дъното.
Но съм водна и няма да хванеш
водопада, когато се пръсна
и когато потичам през тебе...
Няма как наобратно да тръгна.
Само мокро остава след мен...
© Инна All rights reserved.
