25.12.2008 г., 20:06

Да изтрия следите не мога

1.3K 0 12

 

Да изтрия следите не мога -

вече станаха път зад гърба ни.

Всички сълзи и болка за сбогом

се превръщат в прегръдки и думи.

Самотата отвътре напира

да пропука стъклата сферични

и разбирам - едва се побирам

от отдавна (пораснах) в очите ти.

... Да изтрия следите не мога -

отпечатъци парят в дълбокото.

Огледално застанали - молим се

да се върнем обратно към спомена,

но не мога да тръгна назад.

Виж, вратата пред мен се отваря.

Да застана ли с гръб към света,

за да бъда до тебе - невярна?

Колко нощи завързвах дъха си

до стените на будната стая,

а луните боляха и съскаха,

и крещяха... дали ще узнаеш?

И ръцете прегръщаха силно

да забравят, че търсят небета.

Натежа ми земята. От имане.

Закърняха без въздух хрилете ми.

... Да изтрия следите не мога.

В моя малък аквариум с длани

търсиш ме като риба по дъното.

Но съм водна и няма да хванеш

водопада, когато се пръсна

и когато потичам през тебе...

Няма как наобратно да тръгна.

Само мокро остава след мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Колко нощи завързвах дъха си
    до стените на будната стая,
    а луните боляха и съскаха,
    и крещяха... дали ще узнаеш"


    "Но съм водна и няма да хванеш
    водопада, когато се пръсна"

    Необятна поезия!

    п.п Само констатирам, колко много губят тези, които не са се спряли тук, а просто са отминали...
    Пълна мистерия?!


  • Великолепно!!!
  • Много ми хареса,чудесен стих,с чудесен финал.
  • !!!
    Прекрасен!
  • Хубаво! И нежно! Честита Коледа!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...