7 abr 2016, 22:46

Депеша 

  Poesía » Otra
828 0 6

Всъщност, аз днес имам депеша.
Дойде телеграмно, от горния свят.
С един ангел имахме среща,
после пийнахме... съвсем не до несвяст...
Учих го да празнува живота-
точно такъв, направен от кал.
Херувимът подхвърли литота-
сякаш знак на оная ( с косата) не бе дал.
Пихме. Не беше ангелско вино.
Тръпчиво и диво, с вкус на липа.
Поиска да довършим в казино...
Червенееха белите му крила.
Все още се лута между долу и горе.
Махмурлия. Боли го силно глава.
Ден на Господ, химическото затворено.
В депешата пишеше: "Той оцеля!"

 

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много интересен текст
  • Благодаря ви, Ани, Валя, Владимир Владимирович Мисана!
    Това е най-страшният и най-щастлив стих, който съм писала. Величието на Бог, е в това, че може за части от секундата да преобърне животът ти на 180 градуса и в следващата секунда, да те целуне. Благодаря, че прочетохте!
  • Дълбока си.
  • Хубаво!
  • Чудесно е! Браво, Лъки!
  • Майстор си на поетичните лупинги, Лъвице! Харесах!
Propuestas
: ??:??