7.04.2016 г., 22:46

Депеша

1.2K 0 6

Всъщност, аз днес имам депеша.
Дойде телеграмно, от горния свят.
С един ангел имахме среща,
после пийнахме... съвсем не до несвяст...
Учих го да празнува живота-
точно такъв, направен от кал.
Херувимът подхвърли литота-
сякаш знак на оная ( с косата) не бе дал.
Пихме. Не беше ангелско вино.
Тръпчиво и диво, с вкус на липа.
Поиска да довършим в казино...
Червенееха белите му крила.
Все още се лута между долу и горе.
Махмурлия. Боли го силно глава.
Ден на Господ, химическото затворено.
В депешата пишеше: "Той оцеля!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много интересен текст
  • Благодаря ви, Ани, Валя, Владимир Владимирович Мисана!
    Това е най-страшният и най-щастлив стих, който съм писала. Величието на Бог, е в това, че може за части от секундата да преобърне животът ти на 180 градуса и в следващата секунда, да те целуне. Благодаря, че прочетохте!
  • Дълбока си.
  • Хубаво!
  • Чудесно е! Браво, Лъки!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...