7 апр. 2016 г., 22:46

Депеша

1.2K 0 6

Всъщност, аз днес имам депеша.
Дойде телеграмно, от горния свят.
С един ангел имахме среща,
после пийнахме... съвсем не до несвяст...
Учих го да празнува живота-
точно такъв, направен от кал.
Херувимът подхвърли литота-
сякаш знак на оная ( с косата) не бе дал.
Пихме. Не беше ангелско вино.
Тръпчиво и диво, с вкус на липа.
Поиска да довършим в казино...
Червенееха белите му крила.
Все още се лута между долу и горе.
Махмурлия. Боли го силно глава.
Ден на Господ, химическото затворено.
В депешата пишеше: "Той оцеля!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много интересен текст
  • Благодаря ви, Ани, Валя, Владимир Владимирович Мисана!
    Това е най-страшният и най-щастлив стих, който съм писала. Величието на Бог, е в това, че може за части от секундата да преобърне животът ти на 180 градуса и в следващата секунда, да те целуне. Благодаря, че прочетохте!
  • Дълбока си.
  • Хубаво!
  • Чудесно е! Браво, Лъки!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...