Всъщност, аз днес имам депеша.
Дойде телеграмно, от горния свят.
С един ангел имахме среща,
после пийнахме... съвсем не до несвяст...
Учих го да празнува живота-
точно такъв, направен от кал.
Херувимът подхвърли литота-
сякаш знак на оная ( с косата) не бе дал.
Пихме. Не беше ангелско вино.
Тръпчиво и диво, с вкус на липа.
Поиска да довършим в казино...
Червенееха белите му крила.
Все още се лута между долу и горе.
Махмурлия. Боли го силно глава.
Ден на Господ, химическото затворено.
В депешата пишеше: "Той оцеля!"
© Лъки All rights reserved.