25 nov 2009, 10:41

Душа на четири лапи

  Poesía
919 0 29

 

 

 

 

 

                             ДУША  НА  ЧЕТИРИ  ЛАПИ

 

           ______________________________________________

 

                                                         Спомен за Американския булдог Абрис,

                                                         който 16 години ни бе верен приятел.

 

                                                                                  С много обич и незабрава!

 

 

 

 

 

 

 

                              - Нощес

                              една Душа на четири лапи

                              ù израснаха криле.

 

                              И като дим

                              от тихо догоряла свещица

                              отлетя на Небето.

                              Което

                              плачеше със сълзите на

                              дъщеря ми.

 

                              - Може би...

                              Някой ден друго пале

                              из дома ни пак ще прави бели.

 

                              Ала вие,

                              мило огромно куче

                              със моето малко момиче,

                              на пет лета никога вече

                              не ще се върнете.

 

                              За да ви снимам отново.

                              Заспали. И прегърнати.

 

 

 

                              - Сбогом, Абриско!

                              Идвай понякога в съня ни...

 

 

 

 

 

 

                                                                  Александра  и  Виктор

 

 

 

 

 

 

 

 

__________________

 

Приятели, моля ви - не оценявайте.

Стихът го писахме заедно с дъщеря ми.

Благодаря.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодарим ви много, много Елена, Юлия.
    Елена - права си! Смъртта на Абрис бе първото преселване "на живо" на
    Небето за 13-годишната ми дъщеря. Но самият факт, че реши да напише стих за него, означава, дето /макар и все още несъзнателно!/ го приема като безкраен процес на преминаване от една форма на живот в друга. Което ме радва!
    Съжалявам, Юлия, за тъжната четиринога загуба. Но, както казва щерка ми - Може би, някое друго пале из дома ви скоро ще прави бели... Пожелавам ви го!
  • Съчувствам ви! И ние с децата съвсем наскоро загубихме, нашия 12-годишен любимец, Рекс.
  • Моите съболезнования!
    Той е бил част от вас и затова болката не спира да кърви!
    Искрено съжалявам за случилото се и ти съчувствам! Но най-тежко го преживява дъщеря ти, защото това може би е първата и среща със смъртта... А когато детето ти се поболее от мъка, се поболяваш и ти... Отишъл си е завинаги един живот, макар и не човешки... Но с него си е отишла и част от всички вас... Прегръщам ви! А ти и дъщеря ти сте страхотен екип! Справили сте се чудесно!
  • Вярно е - страшно много...
    Благодарим ти.
  • Преживях го отново...
    И моята Джинка е там отпреди година.Много боли!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...