VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
Nov 25, 2009, 10:41 AM

Душа на четири лапи

  Poetry
910 0 29

 

 

 

 

 

                             ДУША  НА  ЧЕТИРИ  ЛАПИ

 

           ______________________________________________

 

                                                         Спомен за Американския булдог Абрис,

                                                         който 16 години ни бе верен приятел.

 

                                                                                  С много обич и незабрава!

 

 

 

 

 

 

 

                              - Нощес

                              една Душа на четири лапи

                              ù израснаха криле.

 

                              И като дим

                              от тихо догоряла свещица

                              отлетя на Небето.

                              Което

                              плачеше със сълзите на

                              дъщеря ми.

 

                              - Може би...

                              Някой ден друго пале

                              из дома ни пак ще прави бели.

 

                              Ала вие,

                              мило огромно куче

                              със моето малко момиче,

                              на пет лета никога вече

                              не ще се върнете.

 

                              За да ви снимам отново.

                              Заспали. И прегърнати.

 

 

 

                              - Сбогом, Абриско!

                              Идвай понякога в съня ни...

 

 

 

 

 

 

                                                                  Александра  и  Виктор

 

 

 

 

 

 

 

 

__________________

 

Приятели, моля ви - не оценявайте.

Стихът го писахме заедно с дъщеря ми.

Благодаря.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    Благодарим ви много, много Елена, Юлия.
    Елена - права си! Смъртта на Абрис бе първото преселване "на живо" на
    Небето за 13-годишната ми дъщеря. Но самият факт, че реши да напише стих за него, означава, дето /макар и все още несъзнателно!/ го приема като безкраен процес на преминаване от една форма на живот в друга. Което ме радва!
    Съжалявам, Юлия, за тъжната четиринога загуба. Но, както казва щерка ми - Може би, някое друго пале из дома ви скоро ще прави бели... Пожелавам ви го!
  • Жулли (Юлия Димитрова)
    Жулли (Юлия Димитрова)
    Съчувствам ви! И ние с децата съвсем наскоро загубихме, нашия 12-годишен любимец, Рекс.
  • elena_simona (Елена Найденова)
    elena_simona (Елена Найденова)
    Моите съболезнования!
    Той е бил част от вас и затова болката не спира да кърви!
    Искрено съжалявам за случилото се и ти съчувствам! Но най-тежко го преживява дъщеря ти, защото това може би е първата и среща със смъртта... А когато детето ти се поболее от мъка, се поболяваш и ти... Отишъл си е завинаги един живот, макар и не човешки... Но с него си е отишла и част от всички вас... Прегръщам ви! А ти и дъщеря ти сте страхотен екип! Справили сте се чудесно!
  • VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    Вярно е - страшно много...
    Благодарим ти.
  • smile1 (Валка)
    smile1 (Валка)
    Преживях го отново...
    И моята Джинка е там отпреди година.Много боли!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0