Nov 25, 2009, 10:41 AM

Душа на четири лапи

  Poetry
909 0 29

 

 

 

 

 

                             ДУША  НА  ЧЕТИРИ  ЛАПИ

 

           ______________________________________________

 

                                                         Спомен за Американския булдог Абрис,

                                                         който 16 години ни бе верен приятел.

 

                                                                                  С много обич и незабрава!

 

 

 

 

 

 

 

                              - Нощес

                              една Душа на четири лапи

                              ù израснаха криле.

 

                              И като дим

                              от тихо догоряла свещица

                              отлетя на Небето.

                              Което

                              плачеше със сълзите на

                              дъщеря ми.

 

                              - Може би...

                              Някой ден друго пале

                              из дома ни пак ще прави бели.

 

                              Ала вие,

                              мило огромно куче

                              със моето малко момиче,

                              на пет лета никога вече

                              не ще се върнете.

 

                              За да ви снимам отново.

                              Заспали. И прегърнати.

 

 

 

                              - Сбогом, Абриско!

                              Идвай понякога в съня ни...

 

 

 

 

 

 

                                                                  Александра  и  Виктор

 

 

 

 

 

 

 

 

__________________

 

Приятели, моля ви - не оценявайте.

Стихът го писахме заедно с дъщеря ми.

Благодаря.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодарим ви много, много Елена, Юлия.
    Елена - права си! Смъртта на Абрис бе първото преселване "на живо" на
    Небето за 13-годишната ми дъщеря. Но самият факт, че реши да напише стих за него, означава, дето /макар и все още несъзнателно!/ го приема като безкраен процес на преминаване от една форма на живот в друга. Което ме радва!
    Съжалявам, Юлия, за тъжната четиринога загуба. Но, както казва щерка ми - Може би, някое друго пале из дома ви скоро ще прави бели... Пожелавам ви го!
  • Съчувствам ви! И ние с децата съвсем наскоро загубихме, нашия 12-годишен любимец, Рекс.
  • Моите съболезнования!
    Той е бил част от вас и затова болката не спира да кърви!
    Искрено съжалявам за случилото се и ти съчувствам! Но най-тежко го преживява дъщеря ти, защото това може би е първата и среща със смъртта... А когато детето ти се поболее от мъка, се поболяваш и ти... Отишъл си е завинаги един живот, макар и не човешки... Но с него си е отишла и част от всички вас... Прегръщам ви! А ти и дъщеря ти сте страхотен екип! Справили сте се чудесно!
  • Вярно е - страшно много...
    Благодарим ти.
  • Преживях го отново...
    И моята Джинка е там отпреди година.Много боли!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...