ДУША НА ЧЕТИРИ ЛАПИ
______________________________________________
Спомен за Американския булдог Абрис,
който 16 години ни бе верен приятел.
С много обич и незабрава!
- Нощес
една Душа на четири лапи
ù израснаха криле.
И като дим
от тихо догоряла свещица
отлетя на Небето.
Което
плачеше със сълзите на
дъщеря ми.
- Може би...
Някой ден друго пале
из дома ни пак ще прави бели.
Ала вие,
мило огромно куче
със моето малко момиче,
на пет лета никога вече
не ще се върнете.
За да ви снимам отново.
Заспали. И прегърнати.
- Сбогом, Абриско!
Идвай понякога в съня ни...
Александра и Виктор
__________________
Приятели, моля ви - не оценявайте.
Стихът го писахме заедно с дъщеря ми.
Благодаря.
© Виктор Борджиев Все права защищены
Елена - права си! Смъртта на Абрис бе първото преселване "на живо" на
Небето за 13-годишната ми дъщеря. Но самият факт, че реши да напише стих за него, означава, дето /макар и все още несъзнателно!/ го приема като безкраен процес на преминаване от една форма на живот в друга. Което ме радва!
Съжалявам, Юлия, за тъжната четиринога загуба. Но, както казва щерка ми - Може би, някое друго пале из дома ви скоро ще прави бели... Пожелавам ви го!