25 нояб. 2009 г., 10:41

Душа на четири лапи 

  Поэзия
768 0 29

 

 

 

 

 

                             ДУША  НА  ЧЕТИРИ  ЛАПИ

 

           ______________________________________________

 

                                                         Спомен за Американския булдог Абрис,

                                                         който 16 години ни бе верен приятел.

 

                                                                                  С много обич и незабрава!

 

 

 

 

 

 

 

                              - Нощес

                              една Душа на четири лапи

                              ù израснаха криле.

 

                              И като дим

                              от тихо догоряла свещица

                              отлетя на Небето.

                              Което

                              плачеше със сълзите на

                              дъщеря ми.

 

                              - Може би...

                              Някой ден друго пале

                              из дома ни пак ще прави бели.

 

                              Ала вие,

                              мило огромно куче

                              със моето малко момиче,

                              на пет лета никога вече

                              не ще се върнете.

 

                              За да ви снимам отново.

                              Заспали. И прегърнати.

 

 

 

                              - Сбогом, Абриско!

                              Идвай понякога в съня ни...

 

 

 

 

 

 

                                                                  Александра  и  Виктор

 

 

 

 

 

 

 

 

__________________

 

Приятели, моля ви - не оценявайте.

Стихът го писахме заедно с дъщеря ми.

Благодаря.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодарим ви много, много Елена, Юлия.
    Елена - права си! Смъртта на Абрис бе първото преселване "на живо" на
    Небето за 13-годишната ми дъщеря. Но самият факт, че реши да напише стих за него, означава, дето /макар и все още несъзнателно!/ го приема като безкраен процес на преминаване от една форма на живот в друга. Което ме радва!
    Съжалявам, Юлия, за тъжната четиринога загуба. Но, както казва щерка ми - Може би, някое друго пале из дома ви скоро ще прави бели... Пожелавам ви го!
  • Съчувствам ви! И ние с децата съвсем наскоро загубихме, нашия 12-годишен любимец, Рекс.
  • Моите съболезнования!
    Той е бил част от вас и затова болката не спира да кърви!
    Искрено съжалявам за случилото се и ти съчувствам! Но най-тежко го преживява дъщеря ти, защото това може би е първата и среща със смъртта... А когато детето ти се поболее от мъка, се поболяваш и ти... Отишъл си е завинаги един живот, макар и не човешки... Но с него си е отишла и част от всички вас... Прегръщам ви! А ти и дъщеря ти сте страхотен екип! Справили сте се чудесно!
  • Вярно е - страшно много...
    Благодарим ти.
  • Преживях го отново...
    И моята Джинка е там отпреди година.Много боли!
  • Болка е... С признателност.
  • Позната болка...
  • На мен ли го казваш?...
    Благодаря ти, че намина.
  • Много е тежко да загубиш такъв приятел.
  • Благодарим ти много, Ники.
    А историята с Рамзес и Лайла ни покърти...
    На какво ли не е способна майчината любов!
  • Тежка загуба... Съболезнования, Викторе!

    Наскоро ме потресе една друга история - историята на Рамзес и Лайла. Така се казваха двата петнисти дога на една наша позната. Лайла роди 9 кученца, 2 от които не оцеляха. Тя ги е близала дълго време заедно с другите след раждането, но нищо не помогнало. На другия ден Лайла, преди да влезе в специално направената колибка за кученцата, за да ги нахрани, първо отишла до коша с играчките и взела 2 от тях. Сложила ги до 7-те кученца и докато ги хранила, облизвала с любов играчките - заместителите на липсващите две.

  • Да ти донесе още много, много радост, Анна!
    Поздрави от нас.
  • Една сълза капна върху клавиатурата от мен! Аз имам коте и не искам да си помисля за мига, когато ще се разделим!
  • Ние ти благодарим, Поете! И за тъгата...
  • Благодаря, ти, Викторе! А за вашия общ приятел, прибавете и моята тъга. Трогателна и мила творба! Поздрави!
  • От твоите уста - в Божиите уши!
  • Благодаря ви, Мария, Диана.
    Диана, на колко години е синът ти? Защото моята съавторка е на 13.
  • Радвам се, че те открих, Виктор! Поздрави!
  • Уви, и аз.
    За 20 години кучкарлък, трета "душа на четири лапи" погребвам.
    Колкото и любов да дават, не заслужават такава "кучешка" смърт.
    Сякаш с всяко си отива и по нещо от стопаните...
    Благодаря ти за съпричастието, Надя.
  • Благодаря ти, Жарава. Дано!
  • Благодарим ти и двамата, Валя.
  • Мъчно ми стана!
    Прегръдка и за двамата!
  • Благодарим, Феникс.
  • Моите съболезнования! Тази болка ми е позната. Припомнихте ми как преди много години в една дъждовна нощ търсихме ветеринарен лекар из града, но ... Остана само спомен.
  • Благодарим ви, Приятели, за съпричастието...
  • И аз имах такава приятелка...Незаменима!
    Прегръдка за Александра!
  • Много е мило!Поздрав на двамата!А ...Абриско...,той е в сърцата Ви...има го!
  • Прегръдка за дъщеря ти!
  • Хубаво е станало...обичали сте го!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??