Душа на четири лапи
ДУША НА ЧЕТИРИ ЛАПИ
______________________________________________
Спомен за Американския булдог Абрис,
който 16 години ни бе верен приятел.
С много обич и незабрава!
- Нощес
една Душа на четири лапи
ù израснаха криле.
И като дим
от тихо догоряла свещица
отлетя на Небето.
Което
плачеше със сълзите на
дъщеря ми.
- Може би...
Някой ден друго пале
из дома ни пак ще прави бели.
Ала вие,
мило огромно куче
със моето малко момиче,
на пет лета никога вече
не ще се върнете.
За да ви снимам отново.
Заспали. И прегърнати.
- Сбогом, Абриско!
Идвай понякога в съня ни...
Александра и Виктор
__________________
Приятели, моля ви - не оценявайте.
Стихът го писахме заедно с дъщеря ми.
Благодаря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени