25.11.2009 г., 10:41

Душа на четири лапи

908 0 29

 

 

 

 

 

                             ДУША  НА  ЧЕТИРИ  ЛАПИ

 

           ______________________________________________

 

                                                         Спомен за Американския булдог Абрис,

                                                         който 16 години ни бе верен приятел.

 

                                                                                  С много обич и незабрава!

 

 

 

 

 

 

 

                              - Нощес

                              една Душа на четири лапи

                              ù израснаха криле.

 

                              И като дим

                              от тихо догоряла свещица

                              отлетя на Небето.

                              Което

                              плачеше със сълзите на

                              дъщеря ми.

 

                              - Може би...

                              Някой ден друго пале

                              из дома ни пак ще прави бели.

 

                              Ала вие,

                              мило огромно куче

                              със моето малко момиче,

                              на пет лета никога вече

                              не ще се върнете.

 

                              За да ви снимам отново.

                              Заспали. И прегърнати.

 

 

 

                              - Сбогом, Абриско!

                              Идвай понякога в съня ни...

 

 

 

 

 

 

                                                                  Александра  и  Виктор

 

 

 

 

 

 

 

 

__________________

 

Приятели, моля ви - не оценявайте.

Стихът го писахме заедно с дъщеря ми.

Благодаря.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарим ви много, много Елена, Юлия.
    Елена - права си! Смъртта на Абрис бе първото преселване "на живо" на
    Небето за 13-годишната ми дъщеря. Но самият факт, че реши да напише стих за него, означава, дето /макар и все още несъзнателно!/ го приема като безкраен процес на преминаване от една форма на живот в друга. Което ме радва!
    Съжалявам, Юлия, за тъжната четиринога загуба. Но, както казва щерка ми - Може би, някое друго пале из дома ви скоро ще прави бели... Пожелавам ви го!
  • Съчувствам ви! И ние с децата съвсем наскоро загубихме, нашия 12-годишен любимец, Рекс.
  • Моите съболезнования!
    Той е бил част от вас и затова болката не спира да кърви!
    Искрено съжалявам за случилото се и ти съчувствам! Но най-тежко го преживява дъщеря ти, защото това може би е първата и среща със смъртта... А когато детето ти се поболее от мъка, се поболяваш и ти... Отишъл си е завинаги един живот, макар и не човешки... Но с него си е отишла и част от всички вас... Прегръщам ви! А ти и дъщеря ти сте страхотен екип! Справили сте се чудесно!
  • Вярно е - страшно много...
    Благодарим ти.
  • Преживях го отново...
    И моята Джинка е там отпреди година.Много боли!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...