22 oct 2009, 0:21

Душата ми...

900 0 9

Душата ми е стон...

                   П. К. Яворов

 

 

Душата ми е стон и вик,

душата ми за светло жажда.

Днес мисли се за дух велик

човекът, генетично раждан.

 

А аз съм простосмъртен син

от Бога сътворен да страда

в копнежа за всемира син

на долната земя, във ада! 

 

Душата ми е стон и вик,

душата ми за светло жажда

и тя се претворява в щит

под който светове изграждам.

 

Душата ми е стон и вик

и сякаш подредена в станси,

съдбовния голготен пик

изкачвайки откликва:

...сам си...сам си...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...