Душата ми...
Душата ми е стон...
П. К. Яворов
Душата ми е стон и вик,
душата ми за светло жажда.
Днес мисли се за дух велик
човекът, генетично раждан.
А аз съм простосмъртен син
от Бога сътворен да страда
в копнежа за всемира син
на долната земя, във ада!
Душата ми е стон и вик,
душата ми за светло жажда
и тя се претворява в щит
под който светове изграждам.
Душата ми е стон и вик
и сякаш подредена в станси,
съдбовния голготен пик
изкачвайки откликва:
...сам си...сам си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
