22.10.2009 г., 0:21 ч.

Душата ми... 

  Поезия » Философска
774 0 9

Душата ми е стон...

                   П. К. Яворов

 

 

Душата ми е стон и вик,

душата ми за светло жажда.

Днес мисли се за дух велик

човекът, генетично раждан.

 

А аз съм простосмъртен син

от Бога сътворен да страда

в копнежа за всемира син

на долната земя, във ада! 

 

Душата ми е стон и вик,

душата ми за светло жажда

и тя се претворява в щит

под който светове изграждам.

 

Душата ми е стон и вик

и сякаш подредена в станси,

съдбовния голготен пик

изкачвайки откликва:

...сам си...сам си...

 

 

 

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За да се види светлото то трябва да свети само...
    Поздрав за този стих!
  • Човек се ражда сам и сам умира!
    Но вървейки по пътя към края, се среща и разделя...
    Харесва ми поезията ти!
  • Юли, благодаря ти за великолепното стихотворение на Дебелянов, което навява много тъга и спомени...
  • Не си сам!Поздрав!
  • Тук долу, в земния ад ни е мястото, Иване - тук клокочат истините.
    Специален поздрав за теб:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=156383

    Хубав ден!
  • Браво,казано е великолепно,точно,затрогващо и... и още веднъж-браво!
    Оценявам с максималната оценка,но и тя не е досатъчнаЧ
  • Душата ти е светла и лъчиста и вае такива светове, че можем само да замълчим. Още веднъж прочетох твой стих с огромно удоволствие. Благодаря!
  • Ти си "простосмъртен син от Бога сътворен да страда", чудни стихове да ражда и нас /читателя/ да радва. За това не си сам...толкова обичан...и поет предпочитан.
  • Аз мисля,че не си сам...и сега си имаш компания.Поздрав.
Предложения
: ??:??