Oct 22, 2009, 12:21 AM
Душата ми...
Душата ми е стон...
П. К. Яворов
Душата ми е стон и вик,
душата ми за светло жажда.
Днес мисли се за дух велик
човекът, генетично раждан.
А аз съм простосмъртен син
от Бога сътворен да страда
в копнежа за всемира син
на долната земя, във ада!
Душата ми е стон и вик,
душата ми за светло жажда
и тя се претворява в щит
под който светове изграждам.
Душата ми е стон и вик
и сякаш подредена в станси,
съдбовния голготен пик
изкачвайки откликва:
...сам си...сам си...
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Човек се ражда сам и сам умира!
Но вървейки по пътя към края, се среща и разделя...
Харесва ми поезията ти! -
Юли, благодаря ти за великолепното стихотворение на Дебелянов, което навява много тъга и спомени...
-
Не си сам!Поздрав!
-
Тук долу, в земния ад ни е мястото, Иване - тук клокочат истините.
Специален поздрав за теб:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=156383
Хубав ден!
-
Браво,казано е великолепно,точно,затрогващо и... и още веднъж-браво!
Оценявам с максималната оценка,но и тя не е досатъчнаЧ -
Душата ти е светла и лъчиста и вае такива светове, че можем само да замълчим. Още веднъж прочетох твой стих с огромно удоволствие. Благодаря!
-
Ти си "простосмъртен син от Бога сътворен да страда", чудни стихове да ражда и нас /читателя/ да радва. За това не си сам...толкова обичан...и поет предпочитан.
-
Аз мисля,че не си сам...и сега си имаш компания.Поздрав.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав за този стих!