7 may 2019, 19:02

Душата ми...

  Poesía » Otra
517 4 6

Душата ми е сгушена под нечие крило на птица бяла,

усетила какво е топлина.

Лети със нея в ширините закопняла,

отпила глътка нежност в синева.

 

Душата ми е сгушена във нечие обичане на влюбен звук от песен,

запята с нотите на младостта.

Погалена с мелодия докосващо божествена,

молитва е във нечии слова.

 

Усмихва се с усмивката на детското,

намерила във нечие добро сърце.

Душата ми е благодарност, обич без отричане,

сгушила се в две единствени ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...