Душата ми е сгушена под нечие крило на птица бяла,
усетила какво е топлина.
Лети със нея в ширините закопняла,
отпила глътка нежност в синева.
Душата ми е сгушена във нечие обичане на влюбен звук от песен,
запята с нотите на младостта.
Погалена с мелодия докосващо божествена,
молитва е във нечии слова.
Усмихва се с усмивката на детското,
намерила във нечие добро сърце.
Душата ми е благодарност, обич без отричане,
сгушила се в две единствени ръце.
© Цветето Б. All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря за вниманието!