11 nov 2023, 12:31  

Дъга от ланшна шума 

  Poesía » Filosófica
327 5 9

ДЪГА ОТ ЛАНШНА ШУМА

 

Не казвам, че не плача – не личи,

от болката когато се разбридам.

Когато станеш твърде придирчив –

в разговора взема връх обидата.

 

Оплаках вчера сухата трева –

разбрах, че светлината сянка няма.

Но мога ли да прислоня глава,

щом никой не предлага вярно рамо?

 

Щом оцелях в пожара на страха –

то значи съм простила всяка драма.

Дъждът веднъж ми бе сковал дъга.

Това ми стига – за да му повярвам.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??