Дъга от ланшна шума
ДЪГА ОТ ЛАНШНА ШУМА
Не казвам, че не плача – не личи,
от болката когато се разбридам.
Когато станеш твърде придирчив –
в разговора взема връх обидата.
Оплаках вчера сухата трева –
разбрах, че светлината сянка няма.
Но мога ли да прислоня глава,
щом никой не предлага вярно рамо?
Щом оцелях в пожара на страха –
то значи съм простила всяка драма.
Дъждът веднъж ми бе сковал дъга.
Това ми стига – за да му повярвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
