ДЪГА ОТ ЛАНШНА ШУМА
Не казвам, че не плача – не личи,
от болката когато се разбридам.
Когато станеш твърде придирчив –
в разговора взема връх обидата.
Оплаках вчера сухата трева –
разбрах, че светлината сянка няма.
Но мога ли да прислоня глава,
щом никой не предлага вярно рамо?
Щом оцелях в пожара на страха –
то значи съм простила всяка драма.
Дъждът веднъж ми бе сковал дъга. ...