6 ago 2021, 12:56

Есенна елегия

792 2 10

Лятото граничи с есента -
август най-примамливо присветва.
Често е поставил песента
на щурчето като цветна летва.

 

Щъркели отправят се на юг,
пали им самотността гнездата.
Облаците - захарен памук,
търсят за сезоните отплата.

 

И узряват чаени листа,
в дваж по-силна чаена отвара.
Честно приближава есента,
близо е до тебе - ромка стара.

 

Иска да ти гледа на ръка,
а ръката ти държи златица.
Есен е. С поредната тлака...
С писък на отиваща си птица...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Инче-Калинче, златица е златна монета, жълтица в някои диалекти. В случая златно листо.
    Приятели, благодаря ви!
  • Леко носталгично, но ме усмихна. 🙂
  • "И узряват чаени листа,
    в дваж по-силна чаена отвара.
    Честно приближава есента,
    близо е до тебе - ромка стара".. а какво е "златица" в смисъла на "държи златица"
  • Разкошна Поезия!❤️ Пълна наслада ми достави, благодаря ти!😃
  • Красиво! 🌞

Есенно предчувствие 🇧🇬

Мирише ми на есенна талига,
препълнена от ароматен плод,
а лято е, додето поглед стига,
с таван – небето и морето – под.
Но щъркелите вече се подготвят ...
836 8 19

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...