6 ago 2021, 12:56

Есенна елегия

804 2 10

Лятото граничи с есента -
август най-примамливо присветва.
Често е поставил песента
на щурчето като цветна летва.

 

Щъркели отправят се на юг,
пали им самотността гнездата.
Облаците - захарен памук,
търсят за сезоните отплата.

 

И узряват чаени листа,
в дваж по-силна чаена отвара.
Честно приближава есента,
близо е до тебе - ромка стара.

 

Иска да ти гледа на ръка,
а ръката ти държи златица.
Есен е. С поредната тлака...
С писък на отиваща си птица...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Инче-Калинче, златица е златна монета, жълтица в някои диалекти. В случая златно листо.
    Приятели, благодаря ви!
  • Леко носталгично, но ме усмихна. 🙂
  • "И узряват чаени листа,
    в дваж по-силна чаена отвара.
    Честно приближава есента,
    близо е до тебе - ромка стара".. а какво е "златица" в смисъла на "държи златица"
  • Разкошна Поезия!❤️ Пълна наслада ми достави, благодаря ти!😃
  • Красиво! 🌞

Есенно предчувствие 🇧🇬

Мирише ми на есенна талига,
препълнена от ароматен плод,
а лято е, додето поглед стига,
с таван – небето и морето – под.
Но щъркелите вече се подготвят ...
843 8 19

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...