Есенна елегия
Лятото граничи с есента -
август най-примамливо присветва.
Често е поставил песента
на щурчето като цветна летва.
Щъркели отправят се на юг,
пали им самотността гнездата.
Облаците - захарен памук,
търсят за сезоните отплата.
И узряват чаени листа,
в дваж по-силна чаена отвара.
Честно приближава есента,
близо е до тебе - ромка стара.
Иска да ти гледа на ръка,
а ръката ти държи златица.
Есен е. С поредната тлака...
С писък на отиваща си птица...
© Елия All rights reserved.
