16 nov 2009, 0:07

Ескиз 

  Poesía » Del paisaje
664 0 7

Рухва небето в изтръпнали клони –

вятър разумните мисли изрони.

Пътят се губи в посърнала шума:

стъпките шепнат изсъхнали думи.

Празни контури витаят в мъглата, 

давят последния цветен остатък.

Капки студени заплитат си мрежи.

 

... а под земята спи зрънце надежда.

 

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??