28 feb 2010, 18:06

Гибел

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

Потънах във нищото...

Разпаднах се цялата...

Превърнах се в малки частици от прах.

Подухна ветрецът

и ме пръсна в забравата...

Този път се погубих. Не оцелях!

Дали като феникс

от пепелта - изгорялата,

отново ще мога да се родя?

Или като птичката,

песента си изпяла

със трън във сърцето ще чакам смъртта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, приятели!!
  • РАЗБИРА СЕ ЧЕ ЩЕ СЕ РОДИШ КАТО ФЕНИКС,ПО СИЛНА ОТ ПРЕДИ.БЪДИ!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН ПАУЛА!!!
  • Браво, много е добро и това 6+
  • Само красива и чиста душа може да напише такъв стих!
    Ще възкръсне - бъди сигурна!
    Много хубав стих!
    Поздравления, Поли!
  • Поздрав за този стих, изпълнен с искрено чувство!
    С всяко свое произведение се раждаш отново!
    Поздрав от мен!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...