Feb 28, 2010, 6:06 PM

Гибел

  Poetry » Other
1.1K 0 5

Потънах във нищото...

Разпаднах се цялата...

Превърнах се в малки частици от прах.

Подухна ветрецът

и ме пръсна в забравата...

Този път се погубих. Не оцелях!

Дали като феникс

от пепелта - изгорялата,

отново ще мога да се родя?

Или като птичката,

песента си изпяла

със трън във сърцето ще чакам смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, приятели!!
  • РАЗБИРА СЕ ЧЕ ЩЕ СЕ РОДИШ КАТО ФЕНИКС,ПО СИЛНА ОТ ПРЕДИ.БЪДИ!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН ПАУЛА!!!
  • Браво, много е добро и това 6+
  • Само красива и чиста душа може да напише такъв стих!
    Ще възкръсне - бъди сигурна!
    Много хубав стих!
    Поздравления, Поли!
  • Поздрав за този стих, изпълнен с искрено чувство!
    С всяко свое произведение се раждаш отново!
    Поздрав от мен!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...