Feb 28, 2010, 6:06 PM

Гибел

Poetry » Other

1.1K 0 5

Потънах във нищото...

Разпаднах се цялата...

Превърнах се в малки частици от прах.

Подухна ветрецът

и ме пръсна в забравата...

Този път се погубих. Не оцелях!

Дали като феникс

от пепелта - изгорялата,

отново ще мога да се родя?

Или като птичката,

песента си изпяла

със трън във сърцето ще чакам смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paula (Паула Петрова)

Благодаря, приятели!!

2010-03-07T20:36:31+02:00
longin (Любомир Деничин)

РАЗБИРА СЕ ЧЕ ЩЕ СЕ РОДИШ КАТО ФЕНИКС,ПО СИЛНА ОТ ПРЕДИ.БЪДИ!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН ПАУЛА!!!

2010-03-07T18:11:22+02:00
P.Halliwell (Красимир Иванов)

Браво, много е добро и това 6+

2010-03-02T09:52:00+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Само красива и чиста душа може да напише такъв стих!
Ще възкръсне - бъди сигурна!
Много хубав стих!
Поздравления, Поли!

2010-02-28T21:38:13+02:00
vodoleia (Мария)

Поздрав за този стих, изпълнен с искрено чувство!
С всяко свое произведение се раждаш отново!
Поздрав от мен!

2010-02-28T18:11:56+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0