28 февр. 2010 г., 18:06

Гибел

1.1K 0 5

Потънах във нищото...

Разпаднах се цялата...

Превърнах се в малки частици от прах.

Подухна ветрецът

и ме пръсна в забравата...

Този път се погубих. Не оцелях!

Дали като феникс

от пепелта - изгорялата,

отново ще мога да се родя?

Или като птичката,

песента си изпяла

със трън във сърцето ще чакам смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паула Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, приятели!!
  • РАЗБИРА СЕ ЧЕ ЩЕ СЕ РОДИШ КАТО ФЕНИКС,ПО СИЛНА ОТ ПРЕДИ.БЪДИ!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН ПАУЛА!!!
  • Браво, много е добро и това 6+
  • Само красива и чиста душа може да напише такъв стих!
    Ще възкръсне - бъди сигурна!
    Много хубав стих!
    Поздравления, Поли!
  • Поздрав за този стих, изпълнен с искрено чувство!
    С всяко свое произведение се раждаш отново!
    Поздрав от мен!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...