28.02.2010 г., 18:06

Гибел

1.1K 0 5

Потънах във нищото...

Разпаднах се цялата...

Превърнах се в малки частици от прах.

Подухна ветрецът

и ме пръсна в забравата...

Този път се погубих. Не оцелях!

Дали като феникс

от пепелта - изгорялата,

отново ще мога да се родя?

Или като птичката,

песента си изпяла

със трън във сърцето ще чакам смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, приятели!!
  • РАЗБИРА СЕ ЧЕ ЩЕ СЕ РОДИШ КАТО ФЕНИКС,ПО СИЛНА ОТ ПРЕДИ.БЪДИ!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН ПАУЛА!!!
  • Браво, много е добро и това 6+
  • Само красива и чиста душа може да напише такъв стих!
    Ще възкръсне - бъди сигурна!
    Много хубав стих!
    Поздравления, Поли!
  • Поздрав за този стих, изпълнен с искрено чувство!
    С всяко свое произведение се раждаш отново!
    Поздрав от мен!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...