Гора

16 ago 2007, 15:09

Poesía

1280 1 8

Наоколо гора, дървета
закриват пурпурни лъчи.
Пред теб листа, а там пътека
затрупана, без дъх мълчи.
Далечен шум до теб достига,
роден от горските среди
и слънчев лъч сега намига,
прикрил се тайно допреди.
И речни звуци в миг дочуваш -
те галят твоята душа
и в този миг ти съществуваш
сред тази дива красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Гора

Искате да прочетете повече?

Propuestas