Гълабина
В скута на шубраци стари,
сгушена под старият ни дъб
Татковата къща се подава,
озарена е от утринния лъч.
Къщи онемели
оглушели
любовта от челядта зовът
да се приберат душите полетели
у дома във бащиния кът.
Едни Родопи шарени зелени
и черги шарени,
тъкани със любов
там де прасковите зреят,
де птици пеят,
там де момите в люлки се люлеят...
Ела си, Гълабино млада.
Ела си, Гълабино млада
на татковия двор дувара стар.
Той днеска няма да се срути,
ще го пазя,
че от него, Гълабино ни е дар.
Ела да пеем да играем
родопските хора да затуптят
там що сърцето тупка до забрава,
там де цигани прииждат до кантара,
у дома ела си,
Гълабино млада.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любов Никифорова Todos los derechos reservados
