Гълабина
В скута на шубраци стари,
сгушена под старият ни дъб
Татковата къща се подава,
озарена е от утринния лъч.
Къщи онемели
оглушели
любовта от челядта зовът
да се приберат душите полетели
у дома във бащиния кът.
Едни Родопи шарени зелени
и черги шарени,
тъкани със любов
там де прасковите зреят,
де птици пеят,
там де момите в люлки се люлеят...
Ела си, Гълабино млада.
Ела си, Гълабино млада
на татковия двор дувара стар.
Той днеска няма да се срути,
ще го пазя,
че от него, Гълабино ни е дар.
Ела да пеем да играем
родопските хора да затуптят
там що сърцето тупка до забрава,
там де цигани прииждат до кантара,
у дома ела си,
Гълабино млада.
© Любов Никифорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Съжалявам, че бях многословен във втория си коментар. Всъщност, не съжалявам, аз съм многословен, явно така наваксвам за годините, изпълнени с мълчание. Съжалявам, или - не, искрен съм (но не Пецов.)
Та, така...някои се изразяват с много думи, други - с малко мълчание. Майсторлъкът, обаче, е да ги наредиш пустите им думи, които все ти бягат, и не те слушат. В това е майсторлъкът, и туй-то. Но ти ги знаеш тези работи, Любов, ти знаеш... -
Благодаря, Пепко!
-
Хубавата поезия не бива да остава незабелязана. А според мен това стихотворение на Любов е едно от най-добрите и, качвани тук. Благодаря!
Напоследък чета тук, в този сайт, а и другаде много стихове. Рядко попадам обаче на автори, които са намерили точните думи. И знаят какво искат да кажат. И не се опитват да оригиналничат. Многото знание и това, че е четено много не помагат, ако сърцето ти не тупка. До забрава. Това всъщност е поезията.
❤️ -
Това е истинско!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
По-стандартно е "Гълъбина", макар че е напълно възможно и "Гълабина" (все пак хората измислят какви ли не имена), но на едно място имаш "Гълъбино", а всички останали са "Гълабино", трябва да е еднакво.. Но пък в това стихотворение хубавият звателен падеж е изключително на мястото си, придава особено очарование и автентичност. А взехме да го забравяме, за някои дори "звучи грубо".