ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова) ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова)
7 40
Jul 17, 2019, 8:38 AM  

Гълабина

  Poetry » Other
1.3K 1 5

 

В скута на шубраци стари, 

сгушена под старият ни дъб

Татковата къща се подава, 

озарена е от утринния лъч. 

 

Къщи онемели

оглушели

любовта от челядта зовът

да се приберат душите полетели

у дома във бащиния кът. 

 

Едни Родопи шарени зелени

и черги шарени, 

тъкани със любов 

там де прасковите зреят, 

де птици пеят, 

там де момите в люлки се люлеят... 

Ела си, Гълабино млада. 

 

Ела си, Гълабино млада

на татковия двор дувара стар. 

Той днеска няма да се срути, 

ще го пазя, 

че от него, Гълабино ни е дар. 

 

Ела да пеем да играем

родопските хора да затуптят

там що сърцето тупка до забрава, 

там де цигани прииждат до кантара, 

у дома ела си, 

Гълабино млада. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любов Никифорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Bezzhichen (Безжичен)
    Bezzhichen (Безжичен)
    Интересно написано! По моите критерии "интересно" е най-доброто, което съм видял, чул, прочел.

    По-стандартно е "Гълъбина", макар че е напълно възможно и "Гълабина" (все пак хората измислят какви ли не имена), но на едно място имаш "Гълъбино", а всички останали са "Гълабино", трябва да е еднакво.. Но пък в това стихотворение хубавият звателен падеж е изключително на мястото си, придава особено очарование и автентичност. А взехме да го забравяме, за някои дори "звучи грубо".
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Съжалявам, че бях многословен във втория си коментар. Всъщност, не съжалявам, аз съм многословен, явно така наваксвам за годините, изпълнени с мълчание. Съжалявам, или - не, искрен съм (но не Пецов.)
    Та, така...някои се изразяват с много думи, други - с малко мълчание. Майсторлъкът, обаче, е да ги наредиш пустите им думи, които все ти бягат, и не те слушат. В това е майсторлъкът, и туй-то. Но ти ги знаеш тези работи, Любов, ти знаеш...
  • ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова)
    ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова)
    Благодаря, Пепко!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Хубавата поезия не бива да остава незабелязана. А според мен това стихотворение на Любов е едно от най-добрите и, качвани тук. Благодаря!

    Напоследък чета тук, в този сайт, а и другаде много стихове. Рядко попадам обаче на автори, които са намерили точните думи. И знаят какво искат да кажат. И не се опитват да оригиналничат. Многото знание и това, че е четено много не помагат, ако сърцето ти не тупка. До забрава. Това всъщност е поезията.
    ❤️
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Това е истинско!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0