ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова) ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова)
7 40
17.07.2019 г., 8:38  

Гълабина

1.3K 1 5

 

В скута на шубраци стари, 

сгушена под старият ни дъб

Татковата къща се подава, 

озарена е от утринния лъч. 

 

Къщи онемели

оглушели

любовта от челядта зовът

да се приберат душите полетели

у дома във бащиния кът. 

 

Едни Родопи шарени зелени

и черги шарени, 

тъкани със любов 

там де прасковите зреят, 

де птици пеят, 

там де момите в люлки се люлеят... 

Ела си, Гълабино млада. 

 

Ела си, Гълабино млада

на татковия двор дувара стар. 

Той днеска няма да се срути, 

ще го пазя, 

че от него, Гълабино ни е дар. 

 

Ела да пеем да играем

родопските хора да затуптят

там що сърцето тупка до забрава, 

там де цигани прииждат до кантара, 

у дома ела си, 

Гълабино млада. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любов Никифорова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Bezzhichen (Безжичен)
    Bezzhichen (Безжичен)
    Интересно написано! По моите критерии "интересно" е най-доброто, което съм видял, чул, прочел.

    По-стандартно е "Гълъбина", макар че е напълно възможно и "Гълабина" (все пак хората измислят какви ли не имена), но на едно място имаш "Гълъбино", а всички останали са "Гълабино", трябва да е еднакво.. Но пък в това стихотворение хубавият звателен падеж е изключително на мястото си, придава особено очарование и автентичност. А взехме да го забравяме, за някои дори "звучи грубо".
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Съжалявам, че бях многословен във втория си коментар. Всъщност, не съжалявам, аз съм многословен, явно така наваксвам за годините, изпълнени с мълчание. Съжалявам, или - не, искрен съм (но не Пецов.)
    Та, така...някои се изразяват с много думи, други - с малко мълчание. Майсторлъкът, обаче, е да ги наредиш пустите им думи, които все ти бягат, и не те слушат. В това е майсторлъкът, и туй-то. Но ти ги знаеш тези работи, Любов, ти знаеш...
  • ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова)
    ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова)
    Благодаря, Пепко!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Хубавата поезия не бива да остава незабелязана. А според мен това стихотворение на Любов е едно от най-добрите и, качвани тук. Благодаря!

    Напоследък чета тук, в този сайт, а и другаде много стихове. Рядко попадам обаче на автори, които са намерили точните думи. И знаят какво искат да кажат. И не се опитват да оригиналничат. Многото знание и това, че е четено много не помагат, ако сърцето ти не тупка. До забрава. Това всъщност е поезията.
    ❤️
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Това е истинско!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0