В скута на шубраци стари,
сгушена под старият ни дъб
Татковата къща се подава,
озарена е от утринния лъч.
Къщи онемели
оглушели
любовта от челядта зовът
да се приберат душите полетели
у дома във бащиния кът.
Едни Родопи шарени зелени
и черги шарени,
тъкани със любов ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация