17 июл. 2019 г., 08:38  

Гълабина

1.3K 1 5

 

В скута на шубраци стари, 

сгушена под старият ни дъб

Татковата къща се подава, 

озарена е от утринния лъч. 

 

Къщи онемели

оглушели

любовта от челядта зовът

да се приберат душите полетели

у дома във бащиния кът. 

 

Едни Родопи шарени зелени

и черги шарени, 

тъкани със любов 

там де прасковите зреят, 

де птици пеят, 

там де момите в люлки се люлеят... 

Ела си, Гълабино млада. 

 

Ела си, Гълабино млада

на татковия двор дувара стар. 

Той днеска няма да се срути, 

ще го пазя, 

че от него, Гълабино ни е дар. 

 

Ела да пеем да играем

родопските хора да затуптят

там що сърцето тупка до забрава, 

там де цигани прииждат до кантара, 

у дома ела си, 

Гълабино млада. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любов Никифорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно написано! По моите критерии "интересно" е най-доброто, което съм видял, чул, прочел.

    По-стандартно е "Гълъбина", макар че е напълно възможно и "Гълабина" (все пак хората измислят какви ли не имена), но на едно място имаш "Гълъбино", а всички останали са "Гълабино", трябва да е еднакво.. Но пък в това стихотворение хубавият звателен падеж е изключително на мястото си, придава особено очарование и автентичност. А взехме да го забравяме, за някои дори "звучи грубо".
  • Съжалявам, че бях многословен във втория си коментар. Всъщност, не съжалявам, аз съм многословен, явно така наваксвам за годините, изпълнени с мълчание. Съжалявам, или - не, искрен съм (но не Пецов.)
    Та, така...някои се изразяват с много думи, други - с малко мълчание. Майсторлъкът, обаче, е да ги наредиш пустите им думи, които все ти бягат, и не те слушат. В това е майсторлъкът, и туй-то. Но ти ги знаеш тези работи, Любов, ти знаеш...
  • Благодаря, Пепко!
  • Хубавата поезия не бива да остава незабелязана. А според мен това стихотворение на Любов е едно от най-добрите и, качвани тук. Благодаря!

    Напоследък чета тук, в този сайт, а и другаде много стихове. Рядко попадам обаче на автори, които са намерили точните думи. И знаят какво искат да кажат. И не се опитват да оригиналничат. Многото знание и това, че е четено много не помагат, ако сърцето ти не тупка. До забрава. Това всъщност е поезията.
    ❤️
  • Това е истинско!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...