11 feb 2008, 15:55

Художник

955 0 10

Ах, каква съм залостена. Дива.

(Скрий  от мен литургиите си слепи.)

Мен ме няма. И после ме има.

И не виждам във черното бяло.

 

Преоткривай ме. Тежки безсърция

риторично ме питат "Защо съм".

Погали любовта в ретроспекция,

раздели ме от твоето "Тук съм".

 

Кардинално разрошвай посоките.

Безпосочно рисувай ми дните.

Обещай, че ще бъдем различия.

Обещавам да бъдем безвремие.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "безсърция" бива осъдено на безапелационно зачеркване/изтриване.
    Търсих началото на твоите чести/постоянни "безвремия", но дали е това...
  • данке шойн
  • "Обещай, че ще бъдем различия.
    Обещавам да бъдем безвремие."
    Различия и безвремие - любими мотиви! Поздравления за стиха, Геррда!
    Много ми хареса!
  • Оригинални детайли.
  • предизвикателно и страхотно!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...