И глух е вятърът...
Родим ли се, се ражда и смъртта
и много бавно всеки ден умираме.
По-важната по пътя е честта,
остават стъпки – ние ги избираме.
След нас мъглата – прах и птичи пух,
... мишлетата не са ония същите,
животът се гримира в страх... И глух
е вятърът останал сам във къщите.
Но ти не страдай, нека да вали.
Не може кръв да доизмие залеза.
Душата жива е – боли, боли...
а мъртвите, каквото взели – дали са...
Дени, коментирах това, което почувствах от твоето стихотворение!
Мир на праха им! Благодаря ти...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
