И глух е вятърът...
Родим ли се, се ражда и смъртта
и много бавно всеки ден умираме.
По-важната по пътя е честта,
остават стъпки – ние ги избираме.
След нас мъглата – прах и птичи пух,
... мишлетата не са ония същите,
животът се гримира в страх... И глух
е вятърът останал сам във къщите.
Но ти не страдай, нека да вали.
Не може кръв да доизмие залеза.
Душата жива е – боли, боли...
а мъртвите, каквото взели – дали са...
Дени, коментирах това, което почувствах от твоето стихотворение!
Мир на праха им! Благодаря ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
